Велика събота: Христос слиза в ада
Автор: Протойерей Александър Мен
Христос е в гроба. Заедно с Него учениците погребват своята вяра и религия, само че не и обич. За тях гибелта на Учителя е непредвидена, без значение от всички Негови предизвестия. До последния момент те не желаят да се разделят с предходните си фантазии. " Ние си мислехме, че Той е Този, който ще избави Израиля... " Ала Той освен не сътвори безконечното Царство, само че и погина като нарушител от ръцете на палачите. Щом Той беше безпомощен, то това значи, че няма правдивост в този свят и че те самите грубо са се лъгали. В това наложително безучастие още по-силно се усеща ужасът от случилото се. " Ние си мислехме, че това е Той... " Как единствено се надпреварваха да си поделят местата към трона Му!... Вместо царска корона – трънен венец, вместо трон – срамен кръст.
Евангелистите премълчават за това какво са претърпели и премислили учениците в тази пасхална събота. Но точно тяхното безмълвие е по-красноречиво от всевъзможни думи. Апостолите " останали безмълвни ". Страшно мълчание, мълчание на отчаянието. А дамите? Те чакат да свърши съботният ден, с цел да изпълнят последния дълг на любовта: да помажат с благовония тялото на Умрелия...
Спуска се нощ. Дреме стражата пред запечатания гроб. Изведнъж под земята удар раздрусва хълма. С тътнеж се откъртва скалата. Силна светлина, сходна на гръмотевица, поваля стражата на земята.
Гробът е празен.
Стражите се разбягват в смут. Пребиваващият в гибелта Христос остава несломим. Изпивайки докрай чашата на синовете човешки, Той се възнася над Иерусалим и Пилат, над Каиафа и пазителите на Закона, над страданието и самата гибел.
Литургията на Великата събота преди се е правила по залез слънце и по тази причина стартира с вечернята. Четат се 15 паремии. Това са тези пророчества за Христа, за които Той самичък е приказвал на учениците си (Лук. 24:27).
Преди четенето на Евангелието се пее прокименът " Възкресни, Господи... ". В това време свещениците се обличат в бели ризи и звучат евангелските слова за явилия се на гроба светоносен ангел.
Вместо Херувимската ария на литургията се пее:
Да мълчи всяка плът човешка и стои със боязън и боязън и нищо земно да не мисли: Защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите.
И пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт – многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят песента: Алилуя, алилуя, алилуя!
